Inspired by Marcel Proust and "In Search of Lost Time," a seven-volume novel published between 1913 and 1927, Bulgarian-born photographer Elina Kechicheva, who has lived in France for over three decades, challenges us with her personal interpretation of the novel's main themes - our sense of time, the sensory nature of memories, the essence of dreams, and the invisible reality that turns us into protagonists of something impossible to express, see, or reveal, but a part of our life journey.

The novel referred as a "verbal cathedral," and in its silence and magical presence, Elina Kechicheva captures what she uses as a guide in this project—a quote from Marcel Proust that seemingly translates into an understandable language what the images evoke, like a whiff of memories, daydreams of something perhaps already experienced:

"When a man is asleep, he has in a circle round him the chain of the hours, the sequence of the years, the order of the heavenly host. Instinctively, when he awakes, he looks to these, and in an instant reads off his own position on the earth’s surface and the amount of time that has elapsed during his slumbers; but this ordered procession is apt to grow confused, and to break its ranks."

Youth—the radiant messenger of this invisible reality—comes to life in an exhibition that, like the sense of time bequeathed by Proust, lived only a few hours as an exposed project, to continue its journey among those who appreciate time, youth, and the shared magic of life.

_ _

Вдъхновена от Марсел Пруст и „По следите на изгубеното време“, роман в седем тома,
публикуван в периода 1913-192 година, родената в България, но живееща във Франция от над
три десетилетия фотографка Елина Кешишева предизвиква със своя авторска интерпретация в
основните сюжетни нишки на романа – усещането ни за време, сетивността на спомените,
капсулата на бляновете и невидимата реалност, която ни превръща в герои на нещо
невъзможно да бъде изказано, видяно или пък разкрито, но винаги съпътстващо житейския ни
път.
Наричат романа „словестна катедрала“ и в нейната тишина и магично присъствие Елина
Кешишева улавя онова, което използва като пътеводител в този проект – цитат от Марсел
Пруст, който сякаш превежда на разбираем език онова, което изображенията навяват като
вятър от спомени, блян и въздишки от нещо вече може би преживяно.
„Когато човек спи, върволиците часове, години, светове се нареждат около него. Събуждайки
се, той се допитва инстинктивно до тях и в миг разбира на коя земна точка се намира и колко
време е минало, откакта е заспал. Но тези редими могат да се разбъркат, да се нарушат....“
Младостта – сияйният пратеник на тази невидима реалност оживява в изложба, която,
подобно на завещаното от Пруст усещане за време, живя само няколко часа като експонират
проект, за да продължи пътешествието си сред ценителите на времето, младостта и
съпреживяната магия на живота.